Национален празник на България 3-ти март – ПРОЧЕТИ, ПОМНИ, ЧЕ СИ БЪЛГАРИН

От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.След близо 500 години под турско робство, 70-те години на 19 в. и учредяването на българската епархия през 1870 г., поставят началото на решителното освободително движение. В Букурещ е формиран български революционен централен комитет, начело с Васил Левски, който започва подготовка за въстанията срещу османската власт в България.

На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Руската армия се командва лично от императора. Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепели се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България.

Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, отразена във Вазовото стихотворение от „Епопея на забравените“ остава завинаги част от българското самосъзнание.

На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. През 1890 г. 3 март е обявен за Национален празник.

3 март е най-значимият национален празник в България.

На този ден през 1878 г. по силата на международен акт в Сан Стефано, тогава малко рибарско селце близо до Истанбул, се подписва предварителният мирен договор между Русия и Османската империя. Този договор слага край на Руско-турската война и донякъде урежда статута на новообразуваната българска държава.

През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинският договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.

По силата на Санстефанския мирен договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.

За първи път датата се чества през 1880 г. Тогава се празнувал Ден на възшествието на престола на император Александър ІІ и заключение на Санстефанския мирен договор.

От 1888 г. датата е известна като Ден на освобождението на България от петвековно турско робство.

Утвърдена е за национален празник през 1990 г.  На този ден в цялата страна има празници, от всеки прозорец се вее българското знаме, а в столицата се провежда военен парад с участието на президента.

Обикновено на 3 март президентът дава прием за посланиците на чуждите държави в страната, за българския спортен, политически и интелектуален елит. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайният войн в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.

 Възкресението на един народ. Слово за Освобождението на България

 Трети март, 1878, Санстефанският мирен договор и неговият принос

 Боят настана – патриотична песен, която всеки българин трябва да знае

Опълченците на Шипка–Иван Вазов, 11 август 1877

Боят настана – патриотична песен, която всеки българин трябва да знае

Турското робство – голямото зло за българите